Спри недей така  да ме измъчваш вече.
Недей гледаме с поглед властен каращ тялото
ми цяло да трепери.
Смени към  мен своето държание.
Да бъда товята робиния, за това копнееш,
виждам в товите очи. Отново твоя да бъда
под лунната светлина.
Морето бурно е като кръвта във вените ми.
Сърцето буйно едва дочаква всяка твоя ласка.
Устните крехко докосват ме до теб.
Изпеелява страста моята душа.
Недей ме мъчи с токова слова.
Ненужни думите са сега. Нима не знаеш че
пак ще бъда твоя. Облаците си отиват, луната
пак ме гали. Тя единствена покрива ми тялото сега.
А то чака теб.
Аромат на бели рози между думите излишни.
Страстта отново обладава двете ни тела.
Без слова, без звук две души отново под звездите слети са.
За тях тайна няма. И те видяха твоето огнено ридание.
За тях не скрит остана последния танц на телата ни от страст обвити.

дали не е в мен причината, но усетих и много вяра и светлина в думите ти.
А може и свежата песен да е причина...?
Усмихни се!:)))

Спри, недей така да ме измъчваш вече,
сързето ми от тебе вече се отрече!
Не заслужаваш моята любов,
не ме обичаш, няма да съм роб.....