Бавно устните отпиват от отлежалото вино.
Бавно мислите връщат се далеч в младостта,
когато на место чудното пиво усещаха се твоите устни - Любов.

Ах, Небеса, как пазите мълчеливо тези спомени...
С чаша вино сега припомняте ми ги.

С какво нетърпение, сърцето ми младо срещаше онези сини очи.
Те караха ме да танцувам, да се смея, да празнувам.
Сърцето ми трептеше.
Първа любов да озари душата...
Ах, вино отровно защо припомняш ми любовта?!

Отпивам с мъка старото вино,
носещо аромата на любовта.

Как да забарвя тоз" трепет на първата целувка.
Сега пия за нея и виждам как собственото ми дете
влюбено гледа към звездите тайнствени.

Ах, Небеса oмайни! Покажете и колко непредсказуем е света
и пазете младото влюбено сърце, както преди време с мене сторихте.

Любов и тъга... Това донесе ми младостта.
Момиче със светли очи и един вълшебен спомен.
С вас, Небеса споделям сега мъката за любимата
ми грешка.
Че влюбих се вдигам наздравица, с туй вино червено
за спомена от една магия.

Поздрави!