Можеш ли?

Говориш сладко, мамиш нежно...

Дали би могъл.. за миг поне

думите си в реалност да превърнеш....

Лъжи ме,  предпочитам го !!

Можеш ли да ме накараш да повярвам на лъжата ти?

Да ме направиш твоя?

Да те искам , дори и да знам че е лъжа ?....

Бих ти дала всичко... само да получа малко от

щастието с теб .. независимо дали е лъжа..

Излъжи ме .. копнея за това....

Да бъда щастлива, да усетя любовта.

Макар и да не е реална,

макар и да е само в мен .....

Накарй ме да почувствам нещо различно !

Можеш ли да ме заблудиш така

 че щом те видя краката ми да треперят?

Можеш ли да ме караш да ти се подчинявам

само докато изречеш името ми?

Можеш ли?

Излъжи ме. Подлудяваш ме с погледа си...

Задоволи въображението ми.

Засити любопитството ми.

Очаквам лъжата ти!

Хвана ме в мрежите си.

Сеаг не си играй, няма смисъл!

Знаеш че мога, дай ми само позволение...

Излъжи ме... лъжи ме, моля те!

Жадувам да съм твоя...

Дори за кратко!

Зная че нищо не е вечно ..

Сподели този миг с мен,

тази наивна лъжа, за която така копнея.

Дай ми възможността да повярвам, че

има щастие...

Можеш ли да ми дадеш тази мечта,

която с думите си създаде?

Можеш ли да превърнеш тази лъжа

в реалност?