В мъка потънах...
в спомен, който не искам да забравя.
Разочарование на отново отворена рана.
Надежда жива,
но с болак горчива.
Разкаяние на сърцето,
че пожелало е да обича пак.
Чрез душата на ангелско дете показах ти своята любов.
Една прегръдка -
неполучена целувка ...
Потъвам заедно с мъката си.
С морето сълзите си споделям пак.
Не мога да се примиря.
Липваш ми,
викам те ... крещя без глас...
Сили дори не ми останаха,
за да се боря.
Плача мълчеливо..
Няма те до мен,
подпрял глава на моето рамо
унесен в мисли...
Залези безброй видях,
но сама...
Всичко ми напомня, че си тук...
Луната играе си с мен.
Не искам повече така.
Света сякаш спря за миг,
за да ми напомни за теб.
Дори песента ми ме наранява...
И тишината вече не ми помага.
Искам те...
Да докосвам устните ти искам...
Но за жалост сърцето живее с един спомен 
и душа назаем...

в свят на илюзии... порцелановите й мисли... станаха на парчета...

Толкова познато...до болка...