Пред теб море.
Пред теб стоя с поглед търсеш сила.
В теб да открия опитвам себе си.
Своя образ потънал в забрава.
Мълча море слушам твоя глас.
Чувам играта на твоите деца вълните.
Тъжа море, сама съм...
Мъка в сърцето роди се и не ще да  си отиде.
Макар от доста време да я гоня.
Така е море, плача не го крия.
Не и от теб! Не смея.
Ти виждаш моето лице, моят облик,
който някъде дълбоко в теб си скрило.
Не знам море да ли го искам, да върна своя облик...
Дали го заслужавам?
Дали го искам, така както желая при теб да дойда,
с тебе да се слея?



Недей море. Недей плачи.
Недей слива своята смелост с моя страх.
Виж море. Виж приятелю.
Това е отливът едно от твоите деца.
Чуваш ли то ме вика.
Ще го последвам море. Ще дойда при теб.
Защото  любовта върви с тъгата редом!

красива романтика!
Една изповед с дъх на море!
Поздрав!:)