Не мога да разбера, плачa и не мога да спра.
Казват ми че сама и го правя. Но и ти имаш вина. Него казвам,
 за да си намеря виновник. Не е,  защото искам да си намеря оправдание. И аз съм виновна, но и ти имаш вина. Не мога да продължа. Трябва да знам защо каза ми  какво ти се иска, а в действителност правиш друго. Плача, защото сама съм виновна,
но и ти също.



Не мога така. Защо започваш да говориш и спираш посредата?
Защо пращаш целувка, а я заменяш с присмех.
Не мога да спра да плача. Отново. Заради теб. Искам те. копнея за теб. Но теб те няма. Търсяте , но нищо не получавам.



Не мога без да плача. Това осъзнах. Сама не мога да спра.
Защо игрaeш си с мен? Защо? Защо казваш нещо,
а правиш друго? Защо?
Не мога разбери сълзите ме съсипват,
а ти си част от тях.  Плача и така още повече ме боли.
 

Той знае всичко....мрак и сянка няма...просто
взаимнно желание, но...нищо...

Недей плачи, недей тъжи,
не заслужава той твойте сълзи!

Гледай напред, върви напред,
ще дойде неговият ред
той да плаче, да се моли,
ще живее в тъги, неволи!

Целувки!

и това е начин да се самосъхраниш!
Дано откриете пътя един към друг!