В уречения час
сякаш по навик сърцето ми
започва да бие ускорено,

Малък трепет
залък нежност.
Сладкък копнеж

Мразя те -Искам да го изкрещя!
Но устните ми единствено шепнат - Обичам те!
Защо ми се случва, сърцето ми тъжи?..

Бавно устните отпиват от отлежалото вино.
Бавно мислите връщат се далеч в младостта,
когато на место чудното пиво усещаха се твоите устни - Любов.

Можеш ли?
Говориш сладко, мамиш нежно...
Дали би могъл.. за миг поне

Така отиде си мечтата
като сълза в морето.
А с нея отиде си не само ти,

Хайде и от мен малко размисли...
Докато тук се провеждаха борби за творчество за нас кандидат - студентите трибуните бяха празни... по скоро ни дойде времето да се доказваме....
За някой тая борба няма кой знае какъв край.. по скоро никак...

Сърцето си дадох без дори да бе поискано.
От спокойствието си избягах
преди то да ме напусне.

Помолих се за теб,
да откриеш пътя си.
Помолих се за нас,

Началото съм го взела от бивше мое творение, което на места съм редактирала.. но втората част e, поне за мен много приятна
В миговете тихи, сладки тонове звучат. Карат тe душата да се радва, да пее и да мечтае...
~~~

Сиво е всичко на вън.
Сиво е и вътре в мен.
Сълзите ми не стигат вече,

Погледни ме. Не съди по начина, който говоря.
Не мисли, че не съм една от тях.